Етапи Регламент Участници Справка 2012 (excel) Справка 2012 (pdf) Гласуване Заявка за акредитация Акредитирани медии
Спортисти №1 на България от 1958 досега Треньори №1 на България от 1984 досега Спортист на годината за 2011 г. Спортист на годината за 2010 г. Спортист на годината за 2009 г. Спортист на годината за 2008 г. Спортист на годината за 2007 г. Спортист на годината за 2006 г. Спортист на годината за 2005 г. Спортист на годината за 2004 г. Спортист на годината за 2003 г.
Награждаване 2012 година Награждаване 2011 година Награждаване 2010 година Награждаване 2009 година Награждаване 2008 година Награждаване 2007 година Награждаване 2006 година Награждаване 2003 година Награждаване 2002 година Награждаване 2001 година Награждаване 2000 година Награждаване 1999 година

Новини

17.12.2012

НЕВИДИМИТЕ ГЕРОИ

Церемонията ще се проведе на 20 декември от 20.30 часа в зала 1 на НДК и ще се излъчи пряко по БНТ, БНТ Свят и Дарик радио. Това е 55-та юбилейна церемония за награждаване на Спортист на годината. За 4-та година ще се връчат награди на Спортист с увреждания на годината и Отбор на годината. Традиционно в церемонията партнира и в. Труд, който връчва награди на трима от най-заслужилите треньори на годината чрез своята анкета и нейното 29 издание.

Както вече анонсирахме на страниците на в. Труд, церемонията ще протече под мотото “Супергероите на нашето време”.
Организаторите от Нове Ад Холдинг ще представят спортистите като супергерои– чрез сценарий, видео визитки, декор и стилистика в облеклата, аксесоарите, музиката – 40- те години на ХХ век, когато се е родил първия супергерой в комикс.

Темата за супергероите ще бъде подсилена и чрез част от хората, които ще връчват награди на спортистите от 10 до 4 място.
Традиционно награди се връчват от известни личности, спортисти и политици. И през 2012 г., министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков, кмета на София Йорданка Фандъкова и председателя на БОК Стефка Костадинова ще връчат награди на част от победителите.

Новото са 7-те обикновени български граждани, които са извършили супергеройска постъпка в полза на други хора.
Избарани са, защото понятието „супергерой“ има оценъчен смисъл и се дава на хора, които действат не в своя полза, а в полза на обществото.

Невидимите супергерои се раждат като идея от Борислав Петров, мениджър публични комуникации и стратегии в Нове Ад Холдинг. Разработват се от Нина Александрова, журналист и водещ в Дарик радио от добре познатото предаване “Кой говори” и главен редактор при Мартин Карбовски. Първоначално тя подбира истории за 40 супергерои.
“Развълнувах се. Оказа се, че в България има множество супергерои и, че не всички са студени, затворени, страхливи или егоисти, а напротив. На мен и на екипа от агенция 24-7, с които прави церемонията за поредна година, ни беше изключително трудно да изберем само 8, които да връчат 7 награди, защото вярвам, че всичките 40 заслужават още едно публично признание за своя героизъм.”, коментира Борислав Петров.


1. Христо Кънчев
Христо КънчевСтудентът по право Христо Кънчев никога няма да забрави лятото на 2011 година. Тогава момчето се пребори с морето за два живота... Големите вълни събарят от скалите на Созопол три момичета. Насъбралата се тълпа гледа безучастно как вълните отнасят децата навътре в морето. Христо е единственият, който не помисля за себе си, а скача в бурното море за да помогне на давещите се момичета... успява да спаси две от тях.
“Спомням си как изтичах на скалите, как започнах да помагам, как извадих първото момиче за косата. Всичко се случи адски бързо. Не мога да си обесня бездействието и безразличието, което проявиха някои хора. Имаше група хора, които просто стояха. Дали са преценили, че аз вече съм взел нещата в свои ръце и няма смисъл да допринасят още и още. Незнам...
Най-често си затваряме очите, защото слабо ни интересува състоянието на другите.”
Христо не е добър плувец, просто има сърце.
“Аз не мога да остана безрзличен. Не мисля, че съм герой. Да бъдеш герой, означава да извършиш нещо героично, нещо извън човешките възможности. Аз извърших едно нормално човешко дело. Не мога да кажа, че съм герой, аз съм просто човек.”
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


2. Александър Йорданов и Никола Димитров
Никола ДимитровПрез 2001 година един кантонер можеше да стане милионер. Десет години по- късно едно момче можеше да сбъдне мечтата си да има пиано. Това което свързва възрастния мъж и детето е късметът им да намерят много пари и честността им да ги върнат.
В деня за заплата Никола Димитров има 50 стотинки в джоба си. На релсите край гара Курило намира разпръснати три милиона лева.
“Бях си на работа като кантонер в гара Курило и тръгвам на обиколка - сутрин това ми е задължанията си, да направя проверка, да не би да се повреди нещо. Към 9 часа и 15-20 минути беше сутринта, на 2 км от гара Курило към София, виждам 50 лв. и си викам “А, късмет днеска, намерих 50 лв.”, след 10-тина метра още 20 лв. и след 5-6 метра – цял куп пар в дясно от ЖП линията ... Просто невероятно. Пръснати на 20-30 метра разстояние. В началото се зарадвах, но като ги видях колко са много, направо се уплаших. Помислих, че тези пари са крадени пари, изхвърлени там.
Подвоумих се след малко и спрях една полицейска кола. Хората слязоха, видяха, почнаха да се обаждат на техните началници и така...”Оказват се пари за откуп на отвлечен бизнесмен. За доблестната си постъпка Никола е награден с часовник, който вече от години не работи.
“Не се чувствам като герой. Обикновен гражданин съм си.”


Александър ЙордановДесет годишният Александър Йорданов намира чанта с повече от две хиляди лева, ключове и документи.
“Баща ми паркираше автобуса и аз се разхождах на паркинга и ги видях случайно. Отидох при тати и му казах да отидем в полицията и да ги дадем. От полицията казаха, че аз съм постъпил добре.”
Собственикът на чантата дава на момчето десетина лева. С тях Александър завежда приятелите си на сладкарница.
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


3. Стефан Стойчев
Стефан СтойчевДо миналата година Стефан Стойчев беше обикновен комбайнер, който мечтае да стане пожарникар. Днес е “спасителят от магистрала Тракия”.
През 2011 г. зверска катастрофа отне живота на 9 души, десетки бяха ранени. Стефан е на полето, когато вижда горящия автобус и чува виковете за помощ.
“Просто моето сърце ми каза, че трябва да отида и най-бързо да реагирам. И те са хора, и те носят сърца като мен. В този момент на магистралата всеки се бореше за живота си. Никой не можеш да видиш – гледаш хората, които са ранени и се опитваш да им помогнеш.” И докато хората от спрелите автомобили просто гледат, Стефан се качва в горящия автобус за да загаси пламъците и да помогне на оцелелите.
“Който има сърце – помага. Който не – стои отстрани и гледа. И то бяха много, които гледаха. Вече не искам да си спомням нищо от тази вечер. Хората ще ми останат в съзнанието, просто не мога да го изчистя. Никога не искам да виждам повече такива гледки по българските пътища. Каквото е било – било. Да остане в онази вечер.”
Въпреки геройската си постъпка от черния ден на магистралата, Стефан все още не е сбъднал мечтата си да стане пожарникар. “Аз искам просто да си остана същия Стефан. Надявам се хората винаги да помагат в беда, независимо дали на чужд или познат, да бъдат по-добри и човечни. “
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


4. Атанас Атанасов
Атанас АтанасовРано сутринта на 6-ти февруари 2012 година стената на яз. Иваново се скъса. За минути триметровата приливна вълна заля село Бисер, разруши стотици къщи и отне живота на десет души. Атанас Атанасов е един от първите, които излизат от вцепенението и с риск за собствения си живот влиза в ледените води за да спасява застрашените от удавяне хора. Вади ги на гърб и ги слага в лодките. Просто ги извозва до линейките.“Пищят хората от къщите и викат “Помощ”. Това просто не може да се забрави. Колкото и да се владееш. Някой да вика за помощ – това е трагедия. Поставяш се просто на неговото място и чакаш някой да ти помогне. И ако няма никой – свършен си.”Атанас и съселяните му успяват да извадят повече от 60 човека от водния ад. “Не съм очаквал награда. Тогава, когато влязох във водата нямаше кой да ти каже, че ще има награда. Тогава просто влязохме и си вършехме работата – който каквото можеда прави.”Почти година по- късно, хората от село Бисер още не могат да забравят безсилието и страха. А все още незаличените следи от бедствието всеки ден им напомнят за преживяното. “Дай Боже да се възстанови селото! Така обещаха висшестоящите, че ще се възстанови селото. Което е градено от години от поколенията да рухне изведнъж ... тежко е.”
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


5. Отец Иван
Отец ИванТой има 100 деца- сираци, безпризорни, изоставени... Всички имат покрив над главата и топла храна, ходят на училище и детска градина. Те са децата на отец Иван от Нови хан. Той е белобрадият свещеник, който отвори вратите на храма за тези, с които животът не е бил добър.
“Дал съм обет пред Бога, че ще построя този храм. Някой ме пита – ама никой ли не ти благодари. Аз не искам благодарност от хората тук. Не го правя да ми го връщат това нещо. Правя го в името на Бога. Да ми каже благодаря или не – не е от значение. Благодаря на Бога, че ме подкрепя.”
Постъпката му не е еднократен акт. Повече от 800 души са минали през приюта на свещеника за 10 години.
“Това е борба. Борим се, но не се отчайвам. След като има толкова българи и дарители зад гърба ни, които ни помагат, аз не се отчайвам. Аз съм оптимист. И вярвам в Бога, че щом ни е благословил, всичко ще върви добре. Не се плаша.
Отец Иван е мисионерът, който с грижата и вярата си променя човешки съдби.
“В началото, когато почнах да строя дома и ходих по фирмите, действително е имало моменти, в които съм се отчайвал. Имало е моменти, в които ходя и ме лъжат ... “Ела след 5 дни, след 10 дни.” Или пък чувам зад гърба ми, че съм поредния мошеник, който е отишъл да мами и проси. И се прибирам и се чудя какво съм се юрнал да ме обиждат. Спирам. Но като се събудя на другия ден се замислям отново какво съм обещал пред Бога. И пак тръгвам.”
Той е човекът, който не се отказа да прави добро.
“Човек трябва да надмине себе си, както се казва, да надскочи себе си. Както пише в библията – това, което даваш на заем не трябва да чакаш да ти се върне. По-добре дай и не очаквай нищо, защото Бог ще ти го въздаде многократно.”
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


6. Даниела Тодорова
Даниела ТодороваТя е на 34 години и има всичко. Работи като маркетинг директор във водеща компания, взима висока заплата и има десетки възможности за развитие. Един ден, обаче зарязва лъскавия офис и става учител в село Горна Малина. Близките й са изумени от налудичавото й решение.
“Никак не бяха във възторг от тази новина, още повече, че аз си имах работа, добре платена при това. Избирането на учителска позиция се прие като връщане назад в кариерното ми развитие и имахме много разговори.”
Тя е Даниела Тодорова и е един от учителите на „Заедно в час”- млади българи, решили да отделят по две години от живота си за да преподават в малки градчета и села, живеейки с учителска заплата.
“За мен каузата си заслужава. Всички усилия, време, което ще отделя. Освен това смятам, че образованието и възпитанието на децата ни е отговорност на всеки от нас. Това е моя начин, по който аз мога да допринеса в тази посока. Надявам се, че давам позитивна енергия, алтернативен начин на мислене. Показвам на децата един живот, който много от тях въобще не са си представяли, че съществува, но показвам, че той е достижим.”
Млади хора, превърнали се в даскали... но във възрождениския смисъл да думата. “Във възрожденския смисъл даскала е имал доста голям авторитет сред учениците и обществеостта. Мисля, че и аз успях да си го извоювам.”
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА


7. Тихомира Методиева
Тихомира МетодиеваПървата седмица на юли 2012 г.
България гледа горящата Витоша по телевизията. Софиянци снимат с мобилните си телефони димящата, на няколко километра от домовете им, планина. Счетоводителката Тихомира Методиева, обаче заключва офиса и се качва в планината, за да помага в гасенето на пожара. В следващите дни Тихмира се прибира вкъщи само за да сменя изгорелите си обувки.
“Качих се с първия автобус. Видях, че има разписанието и първия автобус за Бистрица е в 4.00 часа сутринта. Нямах време да се страхувам. Страх ме беше, че ако не си свърша работата, огъня ще слезе по-надолу и ще създаде проблеми или на селото, или на Рилския манастир, или на друго.”
След потушаването на огнената стихия на Витоша, Тихомира участва в гасенето на още 6 планински пожара. Така тя се превърна в лицето на десетките безименни доброволци, отказващи да са просто наблюдатели на случващото се около тях.“Мисля, че така съм полезна. Вярвам в това, че така съм полезна на обществото и на най-вече на родината си. Това е форма на родолюбие. Ако обичаш планината, ако обичаш природата и родината си, трябва да помагаш. Не можеш да стоиш затворен между 4-те стени и отвън да гори.
За съжаление хората не вярват в силитие си. Не могат да се отърсят от притеснението, че те няма да бъдат полезни, че са слаби. Аз много харесвам мисълта на Христо Проданов, че човек, трябва да бъде по-силен от себе си.”На хората, които не вярват в собствените си сили Тихомира казва: ”Вдъхновяващо е да го пробват, да направят нещо добро за другите.”
ВИЖ ВИДЕО ВИЗИТКА

Facebook БНТ Дарик Гонг Труд